История за кучето-змия

  Тези които плетяха сенки, се криеха в подножието на хълма. Прогонени 
от  храма  на  Лаулай,  четиримата  монаси  бяха  намерили подслон под 
лианите на  вековните  Уаргу.  Както  всеки  от последните  дузина дни 
валеше като из ведро. Четиримата бяха  прогизнали и зъзнещи под здрача 
на  младата нощ. Обикаляха в кръг  и тихо следваха стъпките на първият
монах.  Раувин, избраният предводител – защото за плетенето,  те имаха 
нужда от насочващ прекосвач, избираше най-ярката точка в съзнанието си
свързана с Хаи‘лак – градът на змиите и ритмично прехвърляше в ума  си 
руните на трите генеративни точки на града.

   Руните бяха  по-скоро геометрично-времеви процеп, отколкото символи 
или  знаци.  Монахът се  опитваше  да се отправи към отсека на Хаи‘лак 
който  бе  ориентиран във  връзка  със  главната  сянка  на Ефтаосен и
прииждащите  притоци от  други сенки, с предимство  етерно създадените
тогава групово създадените и  най-накрая персоналните цветообразования
Самият Ефтаосен  бе ефирно създадена сянка,  първата идваща от Ембър и
най-здравата  връзка  във веригата  от 1,296,000  сенки  на този извор
Хаи‘лак бе град  от далечно, шеста разновидност предверие  на Ефтаосен 
създаден под груповата  егида на  сектора Вимм‘лемир, определящ расата 
на човека в шестата разновидност  на Ефтаосен. Тази шеста разновидност
въпреки че имаше същото име – Ефтаосен, бе  групова сянка, а не ефирна
и бе подвластна на  групова промяна, както и  индивидуална  намеса, но
тук трябва да отбележим, само от  същество  с големи способности, нещо 
което  в ефирна  сянка  никога  не е могло  и не  ще може  са се случи 
Монасите се бяха насочили да прекосят към определено предверие на този
град, като предверието си бе  лично изковано и съвсем халтаво, та дори
и на самият му  създател успешното  прекосяване там би било трудно. Но
понякога точно в такива места се намират колците за домати и...  
...златните орнаменти.

   Това предверие принадлежеше на Кул‘син - монахът откраднал златният 
бик от храмът  на Лаулай, за което тяхно нехайство  четиримата виновни 
бяха прогонени, със задачата да върнат артефакта, или  да намерят друг
храм на който да служат. Кул‘син всъщност  значеше „погален от Кул“, а
Кул бе олицетворението  на красотата и радостта  в пантеона на Хеломуй
– религията  течаща сред  стените  на  Лаулай. Куче-змия  го  нарекоха 
четиримата  прокудени поради подлостта с която той бе походил при тази
кражба.  Кул‘син бе най-мазният, най приведен, винаги  първи да услужи
на  главният  Тареф  в храма, така спечелвайки неговото покровителство
и  възможността  да съхранява  съкровената  връзка с ключове.  По този 
начин  Кул'син бе  отмъкнал златният  бивол под  носа на всички.  Сега 
трябваше  да  си плати, чакаха го триста дни мъчения с отровни билки и
накрая  обесване за палците, любимите  методи на Лаулайските свещеници 
за  както те го наричаха... каляване на волята. Това, чисто мъчение си
беше, ама  те си вярваха,  дори и  четиримата се  бяха вече  бесили за 
палците. Изпитание, което  съвсем не ги правеше по-добри прекосвачи, а
самите  им умения  за  прекосяване  бяха научени от  книгите писани от
някой... който  най-вероятно бе  по-умен и  не се бе  бесил за палците
Ах,  колко бяха  щастливи те, че  се бяха родили в сянка където такива 
книги съществуваха и  всеки полу-идиот при нормалните обстоятелства би
имал  честта да си завре носа в тях. Но на тях  това хич не им бе ясно 
тяхното  прекосяване  бе  толкова  смехотворно, че  едва  успяваха  да
направят бегли отклонение  от Ефтаосен, да не говорим за някоя далечна 
сянка. Задоволяваха  се  и дори  се наричаха  майстори  ако  могат  да 
прескочат до тринадесети, или четиринадесети групов сектор от Ефтаосен
разновидности  съвсем лесни  за прекосявне  от всеки с малко повече от
рибена  чорба в главата си.

   Ако ги пуснат в сянка, намираща се в двадесет и седми кръг  на  Кра 
първо ще напълнят гащорите, а после ще си глътнат езика, за възможност 
на  обратно  прекосяване  въобще  няма  да  говорим.  Въпреки  това, с 
несъществуващият си абсолют за  знание  върху сянката, тези четиримата 
се  мъчеха  да  да  проникнат  в  цветови  отсек, толкова нестабилен и
ненастроен за  преминаване, че дори  Кул‘син да бе успял да се завърне 
с златният си трофей там, сигурно му е останал крак или ръка, някъде в 
друга  сянка  и  сега той  подскача  като  клоун, с лееща  се  кръв от 
разкъсаното му тяло. Може би със златен бивол на главата. Нали.  Обаче
тези четиримата бяха коравоглави и се тътреха един след друг мълчаливо 
променяйки  фрагмента  от  реалността в която бяха с всеки изминал час

   Всичко  бе идея  на Раувин,  който бе  пил и  дори препил  един път  
бъзовина с  Кул‘син. Малко преди  да се натъркалят като кестени и така  
да ги  намерят  другите монаси,  Кул‘син  му бе споделил,  че от дълго 
време използвал  знанията си,  за да създаде собствено  предверие, или 
по-точно  собствена   брънка   в  сянката,  на  самия  Хай‘лак  където 
той  ще може да бъде могъщ властелин, дори би било и в рамките на един 
малък град, пълен със бедуини опитомяващи змии. Така измежду пиянският 
си бълвоч  Кул‘син  му обяснил  рунните координати  и поканил  брат си 
Раувин, като гост и дори ако  би желал, като съуправник на бъдещето му
бизнес-укрепление.  Затова сега, изиграният монах  крачеше в идиотизма
си към  координати, които  можеха да  не бъдат верни, а една абсолютна  
измислица  на  Кул'син - поредното  куче-змийско  премятане,  изиграно 
измежду  наздравиците. Така четиримата  плетяха  почти на сляпо и също
като танцуващият с бивол на главата, те можеха да преминат нееднородно 
забравяйки я ръка, я крак... я нещо по-важно.

  Е... какво по-важно...
  ...те си бяха вече евнуси.