История за патките и кошера

В Ню Йорк бе малко след тринадесет часа - точно време, което бе различно от това което
 показваха всички мобилни устройства по джобовете и измежду пръстите на минувачите на
 гара Дживирсън-ийст. Денис обърна китка, видял това, после насочи очи към тълпата.
 Ловецът го бе научил добре да се мотае. Трима-шест-един-осем. Денис броеше патки. Трима
 бяха със активните дрехи, шест бяха прикрити, един бе опасен, осем бяха жертви.
 Останалите от тълпата се брояха към смесените, патки които нямаха собствен заряд и не биха
 нито били от голяма полза, нито от велика опасност при ситуация която изискваше
 раздвижване. Да, патки си бе съвсем обидно и дискриминиращо, особено за най-лъчистите
 сред тези личности, ала Денис си виждаше патки, и пак патки, нещо което бе трудно
 пременимо след толкова бройкане и скърцане със зъби.
 Скърцането със зъби идваше от студа, Ловецът го бе тренирал посред зима, ала той успешно
 бе преминал изпитанието, та дори бе научил нещо за мотаенето. В началото те не зпочнаха с
 патки, първо се броеше със затворени очи, ала патките бяха най-трудната част от урока за
 мотаене. Всъщност Ловеца не бе първият учител на Денис. След като Райм се зае да заличава
 старата му личност от базата данни, Мъдрост го разведе и някои от важните постове на
 С.И.Е.Л и госрещна с някой от най-противоричивите й членове. Денис успя да научи доста от
 тях. Първо го представиха на Гарвана в Холандия който два месеца му надира кирмиденото
 съзнание, пренареждайки всичко което Денис знаеше за историята и физиката, после остана
 седмица и половина в Боливия, при сестрите Мокша и Санкалпа, правейки му странно вуду
 което те наричаха Юруба. След тазиседмица дробът му бе отворен и Денис почти не осещаше
 дишането си дори когато спринтираше или плуваше, фактор който се оказа доста полезен за
 запазване на концентрацията, нещо което бе неизменна част от тренировката с патките.
 Ловецът бе деветата или десетата му връзка, малко шантава, но за Денис света бе вече
 достатъчно луд, за да не му обръща особствено внимание.
 Година и половина след приемането му в С.И.Е.Л и може би годиниа преди да си погледне
 часовника който показваше малко след един на гара Дживър-ийст, Денис си събу обивките
 поставяйки ги точно до тези на Мъдрост и здрависа силната десница на сивокосия Ловец, в
 личното му жилище – панелен апартамент в Томск, Русия. По-точно в антрето му. Двамата
 прекараха полвин месец в медитация с патки – най ужасното нещо което Поглед бе
 приживявал. Мъдрост пък идваше тук често, да тренира мотаенето си и под ръководството на
 стария Ловец, се взираше от края на езерото Мужиквой и в безброя прелитащи и кацащи
 патки. Красотата се криеше в продължителността на упражнението. След седмици
 тренировки, броенето се превръщаше от откъслечни пресмятания, във филмова лента. Така
 латентните способности на мозъка се изтръгваха от хватката на подсъзнанието и откликваха
 на желания на притежателят си. Този тип броене Ловеът наричаше – мотаене.
 Ако се чудите как бях научил толкова за случващото се около Денис и неговата промяна, тук
 е времето да ви призная... Денис бях аз. Сега ме наричат Силвънпри. Мъдрост загина в
 безсмъртната си форма, докато спасяваше невинни, тоест това с което се занимаваше С.И.Е.Л
 и се превърна в истински ангел, но в един по-далечен свят от нашия, свят където сенките се
 тепърва тъчаха на ръка от висшите. Райм бе съкрушен от загубата й, пропи се и умря. Жалко,
 не беше лош младеж, но явно без влиянието на Мъдрост света го довърши. В С.И.Е.Л
 продължихме с нашата работа, борехмисе с настъпващият идол в сянка наречена Земя и
 корумпиращото му влияние. Той отвличаше деца, ние ги връщаше. Той изпращаше оръжие за
 създаване на никому ненужно конфликти, ние го крадяхме и претопявахме. Правхме лопати
 от метала, ама какви лопати бяха! И ги продавахме. С парите оспявахме да потдържаме
 притока на нови членове, загубеняци като мене, които някак си оспяваха де се измъкват.
 Полвината измряха. Абе, загубеняци си бяха. Идолът бе съвсем наясно с нашата дейност и
 ни преследваше до дупка. Без много реплики, или заплахи да прекратим с дейстивята си -
просто ни взривяваше. Изпращаше рак и изпържваше от дистанция електрониката на
 разкритите ни бази. И ние ги пържехме, слагахме торпа в любимите им редки алкохоли, та да
 сънуват това което ги мъчеше, а вярвайте ми техните сънища предизвикани от торпа бяха
 стотици пъти по ужасни от съня който аз имах с Мефисто, поради факта, че и те самите си
 бяха доста ужасни личности, идолът ги бе избрал такива. Също пресичхме пратките на
 модерни техно-играчки и вграждахме записващи устройства в корпусите им, за да знаем
 всяка секунда какво ни гласят и къде ще се лее неправда в света. Щом научехме летяхме. И
 сечахме ако се наложеше. За жалост те бяха триста гарвана а ние едноока лисица. Победата
 бе тяхна. Идолът превзе сянката наречена Земя. Бе 2036 от тогавашното летоброене, когато
 тенесистката биоробот от памирски произход– Какрате, стана президент на Обединените
 Нации и с кнсула на Седемте Океана подкрепи използването на суперквантовата система за
 контрол – Маркалион. Това бе последната стъпка в плана на идолът за доминация върху
 Земята. На лцие бяха третата мрежа и метеорологичният конвертор, другите две нужни
 системи за пълното унищожение на личната свобода и правото на субективен избор.
 Маркалион сложи капака на тенджерата. Всяко същество на планетата с размери по-големи
 от няколко микрона бе в базата данни за суперконтрол.
 С.И.Е.Л бе разгромен за 17 часа и 6 минути след пуска на Маркалион. От нас оцеляха само
 дузина, които Мъдрост бе успяал да изучи в артистичниото преминаване през сенките.
 Понеже ние, членовете на С.И.Е.Л. със произход от сянката Земя, не бяхме достигнали
 неуязвимо ниво, трябваше да използваме алхимичен дистилати за да прегодим телата си
 всеки път щом прескачахме в дълбока сянка, ако искахме гарантиран успех. Ставаше ли
 въпрос за обръщане на времето със няколко секунди, не бе проблем, но при скока който
 поехме, се налагаше. Решихме да се разделим и намерим други сенки, все още където
 борбата срещу идола не бе приключила в ничия полза. Аз попанах в сектор доста близък до
 Земята, за разлика от другите, които отидоха толкова далеч, че вече почти не мога да се
 надявам да срещна познато лице от С.И.Е.Л. От близо следях развръската на планетата с
 която ми бе така трудно да се разделя. Господството на Маркалион бе божествено. Деветте
 милиона човеци, всички до един покровени от идола, които бяха останали там, творяха в
 неговото име. Но за изумление на всички посивели - така за наричам останалите души на
 Земята, след около само девет години, те започнаха да разждат деца с изменения. На външен
 вид перфектни, ала отвътре непокорими. Съзнанието на тези деца не можеше да бъде така
 лесно разградено и посивелите се уплашиха, че потомството им ще се изпълчи срещу
 Маркалион. Затова бяха създадени кошерите.
 Сега едно на всеки десет деца се ражда коравоглаво, както те се изразяват. В такъв случей то
 не бива унищожавано, понеже законите им го забраняват, а просто бива вкарвано в Кошер.
 Кошерите са подземни станции, където още пеленачетата бъват вързвани за симулационната
 система. Това е запис на последните анархични години, познати на посивелите. Става въпрос
 за периода от 1881 до 2028. В системата на кошера, се пресъздава тази реалност и всички
 свързани там коравоглави прекарват съзнателният си живот, като сънуват делата на реални
 личности от миналото. След като личността умре, просто започва нов сън, където
 коравоглавия се преражда в друг индивид. Така докато умре тялото му вързано за кошера. В
 този холографски цирк, съзнанието на коравоглавият може да прекара около 1300-1800
 различни живота. От тук се и приплъзва идиотската идя за прераждането. В реалността няма
 такава глупост. Щом се окръцкаш, прецапваш като патка върху водите на Мужиквой и си
 пиеш ракийка с Мъдрост. Преражданията са само в Кошера.
 Ама бива ли да те държа в напрежение? Аз Силвънпри, в името на С.И.Е.Л реших да се
 подиграя с посивелите. Е така, за добрите стари времена, когато правихме калашниците им
 на лопати и ги карахме да сънуват лошо порно. Аз хакнах кошера. Тази книга не е
 съществувала в миналото, това е програма която успях да прекарам с голям риск за животаси. 
Благодарности на Мъдрост, която ме е научила така добре да прекосявам. Повече не мога
 да направя за тебе коравоглави... Виждаш С.И.Е.Л. е разгромен, нямаш вече благородни
 пазители зад ъгъла, я са го прекарали онзи закон горе, за даване на правото да се унущужават
 коравоглави щом се родят, я са ви дръпнали кабела и поляли със сярна киселина. А да те
 измъкна не е толкова лесно. Ако хакна кошера и събудя всички, първо веднага ще ме набарат,
 а и за всички коравоглави ще има сигурна гилотина. Разбери, чак там не искам да се меся, не
 мога да определям с перо такива събития. Баща ми ме е научил на тоя морал, докато бях още
 податлив на уроци. От една страна, добре, дори и да те убият докато си в кошера, пак ще
 сънуваш. От друга – кофти, няма бъдеще. Няма бъдеще за теб. Само ена надежда ми остава –
 да те науча да прекосяваш. Ако се научиш как да симулираш собствената си реалност в
 програмираното развитие на събитията от кошера, ще можеш да учиш нови умения, съвсем
 различни от тези на личността чийто живот сънуваш. Ще можеш да се научиш да
 прекосяваш.
 Накрая ще трябва сам да си дръпнеш шалтера, като прекосиш след 2028 и така биеш
 камбаната за тревога в системата. Тогава те ще те събудят и опитат да генереират наново
 спането, така че да няма аномалии. Това е твоят момент. Виждъл съм го. Имаш около
 седемнадесет до двадесет секунди осъзнат живот, преди да ти бият автоматично
 кауслеген. Имаш двадесетина секунди реален живот. Разбриаш ли ме!? В тези двадесет
 секунди не трябва да се панираш, а да използваш силите които си научил в съня на Кошера.
 Трябва да прекосиш. Карай на поразивя. Само се измъкни от там с истиското си тяло. Със
 сигурност провидението ще те закриля. Факт е, че коравоглавите господ ги пази. Това е
 накратко и наобширно какво трябва да направиш. А аз, за да те науча да прекосяваш ще ти
 разкажа последните няколко години от моите приключения в сянката в която сега тормозя
 идола. Мамка му мръсна.